Релефът на община Каварна е равнинен и равнинно-хълмист. В границите на общината попадат най-източните части на Дунавската равнина – южните части на Добруджанското плато, както и части от Черноморското крайбрежие – брегова ивица и шелф.
По живописното Каварненско крайбрежие с дължина от 42 км са развити малки плажни ивици.
В рамките на общината се намира Добружанското каменовъглено находище с черни коксуващи въглища. То не е разработено поради трудните хидрогеоложки условия. В близост до село Българево е разработено находище на природен газ, което задоволява местното потребление на синьо гориво. В каварненска община се добива и варовик. Площта на териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци е 794 дка. На дълбочина 1100 м в рамките на града е разкрит водоносен хоризонт на минерална вода, сондаж № Р-113. Като качествата водата е слабо минерализирана и е подходяща за ежедневна употреба. Преди време е функционирал завод за бутилиране на минералната вода- фирма „Извор“. В настоящия момент той не работи.
Един от най- важните ресурси на община Каварна е близостта с морето, както и плодородната земя в която са разположени неселените места. Добружанския чернозем е подходящ за развитието на разнообразни земеделски култури, лозови масиви. Почвата в северната част на общината е подходяща за отглеждане на технически и зърнено- фуражни култури.
Горския фонд в общината е съставен предимно от широколистна дървестна растителност – летен дъб, цер, обикновен орех, акация, полски ясен, мъждрян и др. горски видове.
По нивите с цел запазване на пшеничните зародиши от измръзване са засадени полезащитни горски пояси.
Земеделските територии заемат 419 659 дка, или 87.2% от територията на общината. Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 374 319 дка. Тя включва площта на нивите с относителен дял 97.5%, трайните насаждения – 2.1%, естествени ливади – 0.02%, други обработваеми земи – 0.4%. Мерите и пасищата са с площ от 35 983 дка.
