Пресконференцията бе водена от Директора на Националния исторически музей доц. д-р на и. н. Бони Петрунова, Нина Ставрева кмет на Община Каварна и Пенко Георгиев директор на Исторически музей-Каварна. Доц. д-р Бони Петрунова и археологът Росен Пеевски разказаха за малкото глинено гърне открито на нос Калиакра на 17.08.2018г. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. „Едни от най-интересните монети са венецианските, наречени дукати. Рядко са откривани по нашите земи, например около Велики Преслав.“ каза доц. Петрунова . Откритите златни, сребърни предмети, скъпоценните накити и монетите са от високо представителство от края на XIV век. Уникалното е, че в случая става дума не за позлата, а за масивно злато”, подчерта доц. Петрунова. Всички скъпоценности са били укрити в края на XIV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Находката е открита в 83 сектор в така наречената „Татарска къща“ по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра.
По думите на доц. Петрунова резултатите от археологическата дейност в района са израз на постоянството в работата и подкрепата на морската община. Ценните находки ще бъдат експонирани в Националния исторически музей след приключване на научната работа.
„Както търновци живеят в столицата на Търновското царство, вие сте наследници и живеете на място където всъщност се намира една от столиците на Втората българска държава-Калиакра. Калиакра е столицата на Добруджанското деспотство, а то очевидно е било не по-малко богато от другите два столици-Видин и Търново. За това заслужава да се гордеете!“ се обърна доц. д-р Бони Петрунова към всички присъстващи.
Екипът на д-р Бони Петрунова включва археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет. Един от тях е и каварненският археолог Иван Иванов.
