Натура 2000 на територията на община Каварна

 

На територията на община Каварна са обявени следните защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000, определени съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора както следва:

  • Защитени зони, определени съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици – ЗЗ „Калиакра” с код BG0002051, обявена със Заповед № РД-559 от 21.08.2009 г. на Министъра на околната среда и водите и ЗЗ „Белите скали” с код  BG0002097, обявена със Заповед № РД - 353 от 03.05.2012 г. на Министъра на околната среда и водите и ЗЗ „Било”  с код BG0002115 обявена със Заповед № РД - 330 от 28.04.2014 г. на Министъра на околната среда и водите.
  • Защитени зони, определени съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора – ЗЗ „Крайморска Добруджа”, с код BG0000130 и ЗЗ „Комплекс Калиакра” с код BG0000573, приети с решение на Министерски съвет.

Защитена зона „Калиакра“ с код BG0002051

ЗЗ „Калиакра“ с код BG0002051 е обявена със Заповед № РД-559/21.08.2009 г. на МОСВ.

Обхваща най-източната част от Добруджанското плато. Общата площ на зоната е 10 902,79 ха, от които 5543,40 ха са морски пространства. Обхваща части от землищата на гр. Каварна, с. Българево, с. Камен бряг и с. Свети Никола, община Каварна, както и гр. Шабла и с. Тюленово, община Шабла. Защитената зона обхваща брегова ивица с прилежащата плитка морска акватория. Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви  с пещери и скални ниши. В зоната се намират последните и най-добре запазени степни местообитания в България. Калиакра е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. На територията на ЗЗ „Калиакра“ са установени общо 237 вида птици, за 96 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за биологичното разнообразие.

Тук обитават характерни степни видове – совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, късопръста /Calandrella brachidactyla/ и дебелоклюна чучулиги /Melanocorypha calandra/, 4 вида каменарчета, розов скорец /Sturnus roseus/, като първите три вида са с най-високи числености в страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ е концентрирана на територията на ОВМ Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената в България колония на средния корморан /Phalacrocorax aristotelis/. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, обикновената ветрушка /Falco tinunculus/, сокола орко /Falco subbuteo/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/ и др. Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via Pontica. Над Калиакра всяка есен преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар /Circus macrourus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и царски орел /Aquila heliaca/. В района на Калиакра зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Макар и в малки количества, редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/.

ЗЗ „Белите скали“ с код BG0002097

Обявена е със Заповед № РД-353/03.05.1012 г. на МОСВ , с обща площ  41630,605 дка, от които 17,060 кв.км морски пространства. Обхваща части от землищата на с. Топола,

с. Божурец и гр. Каварна. Обхваща част от Добруджанското плато, клифовия бряг и прилежащата му плитка морска акватория. Най-южната част от Добруджанското плато е покрита със сухолюбива степна тревна растителност.  Прорязан е от дълбоки дерета и долове с храсти и широколистни гори. По-ниските части са обрасли с ксерофилни и степни съобщества тънкожилест пелин /Artemisia lerchiana/, житняк /Agropyron pectiniforme/. Горните тераси са обрасли с мезоксеротермни тревни съобщества от луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и троскот /Cynodon dactylon/. Бреговата ивица е тясна. Има множество сипеи, свлачища и обрушвания, причинени от ерозионните сили на морето. В района на Белите скали са установени много видове редки растения, както и 91 вида птици, от които 27 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 48 са от европейско природозащитно значение. Белите скали са типично място с тесен фронт на миграция за реещи птици – щъркели, пеликани и грабливи птици, особено за белия щъркел /Ciconia ciconia/ и обикновения мишелов /Buteo buteo/. Белите скали са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук полска бъбрица /Anthus campestris/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/ и черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/. Районът поддържа представителни гнездови популации на дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, черночелата сврачка /Lanius minor/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

ЗЗ „Било“ с код BG0002115

Обявена е със Заповед № РД-330/28.04.2014 г. на МОСВ и се разпростира на територията на 3 общини – Каварна, Шабла и Генерал Тошево. Общата площ на зоната е 86206,115 дка. Обхваща части от землищата на с. Белгун, с. Септемврийци и с.Нейково, община Каварна.

Защитената зона представлява комплекс от големи блокове обработваеми земи, по повечето граници на които има полезащитни пояси. Мястото се използва за хранене на няколко вида зимуващи гъски и лебеди. Заедно с голямата белочела гъска (Anser albifrons) тук в значителни количества зимува световно застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis). Сред многобройните ята от гъски редовно се среща и световно застрашената малка белочела гъска (Anser erythropus), пойният лебед (Cygnus cygnus) и други водолюбиви птици. Мястото е разположено и на втория по големина миграционен път в Европа Via Pontica.

ЗЗ „Комплекс Калиакра“ с код BG0000573

Приета е с Решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007 г. /обн.  ДВ, бр. 107 от 18.12.2007 г./, изм. с РМС № 660 от 01.11.2013 г. /обн.  ДВ, бр. 97 от 18.12.2013 г./ и РМС № 223 от 24.12.2014 г. /обн.  ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г./. Общата площ на зоната е 48 340,11 ха, от които 43 724 ха морски пространства. В границите на зоната попадат  части от землищата на гр. Каварна, с. Божурец, с. Българево, с. Камен бряг, с. Свети Никола, и с. Топола, община Каварна.

ЗЗ „Крайморска Добруджа“ с код BG0000130

Приета е с Решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г. /обн.  ДВ, бр. 21 от 09.03.2007 г./, изм. с РМС № 223/24.04.2014 г. /обн. ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г./. Представлява суходолия със степна растителност и по-малко с гори и горски култури, които се намират на територията на общините Шабла, Каварна и Генерал Тошево. Общата площ на зоната е 48 340,11 ха. Обхваща части от землищата на с. Видно, с. Вранино, с. Иречек, с. Камен бряг, с. Нейково, с. Поручик Чунчево, с. Септемврийци, с. Хаджи Димитър и с. Челопечене, община Каварна.